Свети Сава живял от 439 година до 532 година. Роден е в областта
Кападокия в семейство на заможни родители. Баща му бил военен и заедно с
майка му пътували из страната по служебни дела.
На 5 години, Сава бил оставен на грижите на чичо му. Когато
станал на 8 години, Сава отишъл по собствено желание в близкия
манастир, където получил образованието си и изучил Светото Писание.
Родителите му настоявали да се прибере при тях, но Сава отказал.
На
17 години бил постриган за монах и приел монашеството. Той обикнал
монашеството и достигнал съвършенство в поста и молитвата. В манастира
останал 10 години, след това заминал за Йеросалим. Имал желанието да се
присъедини към учениците на преподобни Евтимий Велики, но Евтимий
гоизпратил при блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го
благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия
живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на
всички палестински отшелници.
В Теоктистовия манастир Сава се
предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с
послушание и усърден труд, там останал до 30 годишнината си. Имал
желание за усамотение и затова напуснал манастира и се преселил да живее
в една пещера, където прекарвал дните си в пост и молитва. Връщал се
единствено в манастира за съботните служби. Плетял кошници, в замяна на
които получавал от монасите хляб и плодове.
Така минали 5 години и
Сава решил да отиде при Св. Евтимий Велики, в пустинята Рува, където
стоял с него до смъртта му. След смъртта на Евтимий, Сава живял в
Йорданската пустиня близо до манастира на преподобни Герасим. След време
при него започнали да идват и други, търсещи усамотение. Постепенно
цялата област покрай Силоамският поток се заселила с отшелници. Господ
се грижел за тях, като правел чудеса - на гладните изпращал храна, за
жадните- избликвал извор сред пустинята, а болните намирали изцеление.
След смъртта на родителите му,
свети Сава получил голямо наследство и с парите от него основал
няколко болници и манастири, от който най-известен е манастирът "Св.
Сава" във Витлеем край Йерусалим, който е един от най-старите манастири
в света и най-старото до днес обитавано монашеско средище в Светата
Земя.
Св. Сава починал на 93 години от естествена смърт.
В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен.
Преди
изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато
сито. А най-старата жена в дома нарежда: "Обърни, чедо, ситото, че да
ти се обърне корема." и вярват, че след като раздаде омесения и опечен
обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
За здраве и
плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и
от мъжки пол.
Празнуват хора с имена Елисавета, Сава, Савина, Съби,
Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави,
Светослав, Светослава.
В същото време обредите "закрилят" стопаните от вредоносното действие на злите сили.
Някъде честват празника като на светец - мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара
(почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него).
Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след
Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата
подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава
пече (меси), Никола гости гощава".