четвъртък, 8 март 2012 г.

ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯТ ДЕН НА ЖЕНАТА


 Празнува се всяка година на датата 8-ми март. Идеята за него се ражда на 27 август 1910г. на международна конференция на жените социалисти в Копенхаген. Германката Клара Цеткин първа се обявява за честването на такъв ден.
8-ми март е официален празник в Албания, Армения, Азърбайджан, Беларус, Босна и Херцеговина, Камерун, Казахстан, Китай, Киргизстан, Куба, Република Македония, Молдова, Монголия, Полша, Русия, Сърбия, Таджикистан, Украйна, Узбекистан, Черна гора и Виетнам и се отбелязва от мъжете като подаряват цветя на жените около тях — майки, съпруги, приятелки, колежки. В някои страни се празнува като еквивалент на Деня на майката, където децата правят малки подаръци на майките и бабите си.
В Италия, за да се отбележи този ден, мъжете подаряват жълти мимози на жените.
В Босна и Херцеговина, Бразилия, Хърватия, Унгария, Република Македония, Черна гора, Полша, Румъния, България, Словения и Сърбия продължава обичаят мъжете да подаряват цветя на жените. Жените понякога получават подаръци от техните работодатели. В училище децата често подаряват подаръци на учителите си.
В страни като Португалия е обичайно, вечерта на 8 март, жените да празнуват в женски партита или вечери.
Честит празник,мили дами!!!



А иначе на 8-ми МАРТ през
    1169 г. — Киев е превзет и опустошен от Андрей I Боголюбски, княз на Владимирско-Суздалското княжество
    1681 г. — Германският астроном Йохан Кеплер формулира своя трети закон за движението на планетите.
    1722 г. — По заповед на Петър I в Петербург започват системно да наблюдават атмосферните условия.
    1752 г. — Парламентът на Париж осъжда Енциклопедията на Дени Дидро.
    1802 г. — Германският астроном любител Хенрих Олберс открива малката планета Церера.
    1899 г. — Основан е германският футболен клуб Айнтрахт Франкфурт.
    1910 г. — Френската авиаторка Реймонд де Ларош става първата жена, получила пилотски лиценз.
    1917 г. — Начало на Февруарската революция в Русия: в Санкт Петербург работнички стачкуват, искат хляб и завръщането на съпрузите си от фронта.
    1924 г. — В Ню Йорк е основана компанията Pan American Airways.
    1948 г. — При разглеждане на делото „Маккол против Министерството на образованието“, Върховният съд на САЩ постановява, че религиозните инструкции в училищата противоречат на Конституцията.
    1957 г. — Египет отваря отново Суецкия канал.
    1965 г. — Виетнамската война: САЩ изпращат първи военни групи от 3 500 морски пехотинци в Южен Виетнам.
    1966 г. — В Дъблин бойците на ИРА взривяват колона, издигната в чест на адмирал Хорацио Нелсън.
    1971 г. — Бокс: Джо Фрейзър печели двубоя срещу Мохамед Али в три забележителни рунда.
    1974 г. — Отворено е летището Шарл дьо Гол в Париж, Франция.
    1983 г. — Студената война: В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, САЩ, американският президент Роналд Рейгън нарича СССР "империя на злото".


четвъртък, 1 март 2012 г.

Мартеницата... Този магически амулет, наследен от предците ни е първият знак за настъпващата пролет. Ето защо всеки българин носи мартеница на първи март, символизираща вярата, че от сега нататък всичко ще е по-добро. Хората се усмихват, защото вярват, че са спечелили благоразположението на Баба Марта.

Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март. Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, свързан с Баба Марта, е закичването на хора и млади животни с Мартеница (усукани бяла и червена нишка) на 1 март - деня на пристигането на Баба Марта. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) на 1 март произхожда от древните българи, чиито жени са връзвали мартеници за бойна сила, здраве и дълголетие. Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан - покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец - Мартеница - най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта".