вторник, 19 април 2011 г.

Страстна седмица

Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания, последна от земния живот на Иисус Христос. Названието “страстна” идва от славянската дума “страсть”, което означава “страдание”.
В тези дни ние изминаваме пътя от “Осанна” до “Разпни го”. Два призива, в които е заключена драмата на човешкото сърце. На Цветница посрещаме Христос като Цар, а на Разпети петък Го изпращаме на смърт.  Смърт, чрез която Божият Син ни подари вечен живот.
Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

    * Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
    * Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
    * Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
    * Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
    * Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.
    * Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

    * Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
    * На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
    * На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
    * На Велика събота" Обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починали те.

вторник, 12 април 2011 г.

Днес е Международният ден на космонавтиката и авиацията

12 април е Международният ден на космонавтиката и авиацията.  На този ден  през 1961 г.  е станал първият в историята пилотиран космически полет на космонавта Юрий Гагарин с кораба "Восток".
На 12 април 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич - синът на обикновен колхозник влиза в капсула с диаметър само 2,5 м и с чаровна усмивка отлита с шеметна скорост в космическото пространство на борда на ракета, която е висока колкото 20-етажна сграда. На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, на колхозно поле в Саратовска област.
Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството като полета на първия космонавт в света.
Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз.
Най-голямото достижение в областта на космонавтиката е стъпването на човек на Луната на 21 юли 1969 г.: американският астронавт Нийл Армстронг прави първата крачка по повърхността на естествения спътник на Земята с думите: „Това е малка крачка за човек, но огромен скок за цялото човечество“.