Различните ефекти при фойерверките

Весели и слънчеви Великденски празници!!!!

Страстна седмица

Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания, последна от земния живот на Иисус Христос. Названието “страстна” идва от славянската дума “страсть”, което означава “страдание”.
В тези дни ние изминаваме пътя от “Осанна” до “Разпни го”. Два призива, в които е заключена драмата на човешкото сърце. На Цветница посрещаме Христос като Цар, а на Разпети петък Го изпращаме на смърт.  Смърт, чрез която Божият Син ни подари вечен живот.

Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

    * Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

    * Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

    * Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

    * Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.

    * Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение и земетресение.

    * Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

    * Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.

    * На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.

    * На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

    * На Велика събота" Обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починали те.

Днес е Международният ден на космонавтиката и авиацията

12 април е Международният ден на космонавтиката и авиацията.  На този ден  през 1961 г.  е станал първият в историята пилотиран космически полет на космонавта Юрий Гагарин с кораба "Восток".
На 12 април 1961 г. в 6 часа и 7 минути по Гринуич - синът на обикновен колхозник влиза в капсула с диаметър само 2,5 м и с чаровна усмивка отлита с шеметна скорост в космическото пространство на борда на ракета, която е висока колкото 20-етажна сграда. На височина 7 километра Гагарин катапултира и се приземява с парашут близо до спускаемия апарат, на колхозно поле в Саратовска област.
Целият космически полет е продължил 1 час и 48 минути, но остава завинаги в историята на човечеството като полета на първия космонавт в света.
Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз.
Най-голямото достижение в областта на космонавтиката е стъпването на човек на Луната на 21 юли 1969 г.: американският астронавт Нийл Армстронг прави първата крачка по повърхността на естествения спътник на Земята с думите: „Това е малка крачка за човек, но огромен скок за цялото човечество“.

Официалното видео на българската песен на Евровизия 2011 "На Инат" вече е факт!

В него са представени някои от най-опустошителните световни бедствия.

Днес е Благовещение

25 март е неподвижен християнски празник, утвърден през VІІ в. С него православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, за да й съобщи Божията воля, че тя ще зачене и роди дългоочаквания Месия ("благата вест" дава и наименованието на празника).
На този ден празнуват всички, които носят името Благовест, Благовеста, Благой или Блага.
В народния календар денят е известен като Благовец
или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.
Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.
Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца.
Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед.
Вярва се, че днес и най-силната отрова губи своята сила
В ранната сутрин домакините премитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват.
Карат децата да прескачат над пламъка, защото вярват, че ако на този ден човек опуши краката си, няма да пострада от змийско ухапване през лятото.
Независимо, че е по време на Великия пост, тържествената празнична трапеза включва задължителна консумация на риба.
На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.

Днес е Световният ден на водата

Днес се отбелязва Световният ден на водата. Тази година водещата тема е "Вода за градовете".
За първи път в историята 3,3 млрд. души - по-голямата част от населението на Земята, живеят в градове, като площите, заемани от тях, продължават да растат.
Увеличението на градското население е по-бързо от възможностите за адаптиране на инфраструктурата, отбелязват експертите.
Световният ден на водата 2011 г. има за цел да фокусира вниманието на международната общност върху въздействието на бързия градски прираст на населението, индустриализацията и несигурността, причинени от изменението на климата, конфликтите и природните бедствия в градските водни системи.
По информация на ООН днес на планетата 27% от градското население няма достъп до водопроводна мрежа, 1/4 от жителите - 790 млн. души, са лишени от възможността да ползват канализационна система.
От 250 до 500 млн. кубически метра питейна вода ежегодно се губят във ВиК системите на градовете
в следствие на течове и аварии.
Инициативата за празнуване на Световния ден на водата се поражда през 1992 г. на Конференцията на Обединените нации "Екология и развитие" в Рио де Жанейро.
Генералната асамблея на Обединените нации определя 22 март да се чества като Световен ден на водата.
Денят се отбелязва официално от 1993 г., като всяка година се организират прояви в цял свят, посветени на водата.
До 2015 г. се отбелязва и обявеното от Общото събрание на ООН Международно десетилетие за действие "Вода за живот". 
У нас под 2% от населените места нямат достъп до централно водоснабдяване.
40% от селата и градовете обаче нямат достъп до канализация, съобщи пред БТА директорът на дирекция "Управление на водите" в Министерството на околната среда и водите Асен Личев по повод днешния Световен ден на водата.
Според експертни разчети до края на тази година има надежда още 600 000 души да имат достъп до нови или рехабилитирани канализационни системи.